Симеон Дянков не вижда България в еврозоната до 2025 г.
Като рационален дефинира хода на служебното правителство да не внася бюджет за 2023 г. бившият финансов министър Симеон Дянков пред Българска национална телевизия.
Какъвто и бюджет да беше влезнал освен това служебно държавно управление в Народното събрание, той щеше да зададе едно съществено наддаване от другите политически сили, с цел да се нареждат към последващи избори, уточни той.
Според него даже и с удължение на бюджета за тази година отново се задава недостиг за 2023 година сред 4-4,5%.
Дянков е на мнение, че при препоръчан от служебното държавно управление бюджет дефицитът щеше да е 7-8%, което щяло да продължи в идващите три години и да докара до още по-голяма дългова серпантина.
Той предвижда, че до април може да се работи с бюджета за тази година. Дянков разясни, че от януари ще се харчи по 1/12 от настоящия бюджет, само че подчертава, че сегашният бюджет също е на недостиг. Това означавало, че няма пари за идната година и за обществени разноски, и за инфраструктурни планове.
По негови думи парите, които би трябвало да стартират да идват по Плана за възобновяване, са за инфраструктурни планове. Дянков уточни, че към средата на декември се чака да пристигна първото разплащане по Плана, което ще покрие обществените разплащания.
Точно по тази причина за идната година оставаме с пожелания за нов бюджет, другояче отново няма да строим инфраструктура, заключи той.
Според него няма да има изключение за България за влизането в еврозоната.
Той акцентира, че сега страната ни не извършва два от трите маастрихстки критерия - нито инфлацията ни е под междинната за Европа, нито покриваме 3% недостиг нито за тази година, нито за идната. По тази причина тематиката по какъв начин да създадем вероятното, с цел да можем от 1 януари 2024 година да влезем в еврозоната, била невъзможна.
По-скоро би трябвало да погледнем можем ли да влезем към края на 2024 или началото на 2025 година, само че даже и за това не сме готови, отбеляза Дянков.
Какъвто и бюджет да беше влезнал освен това служебно държавно управление в Народното събрание, той щеше да зададе едно съществено наддаване от другите политически сили, с цел да се нареждат към последващи избори, уточни той.
Според него даже и с удължение на бюджета за тази година отново се задава недостиг за 2023 година сред 4-4,5%.
Дянков е на мнение, че при препоръчан от служебното държавно управление бюджет дефицитът щеше да е 7-8%, което щяло да продължи в идващите три години и да докара до още по-голяма дългова серпантина.
Той предвижда, че до април може да се работи с бюджета за тази година. Дянков разясни, че от януари ще се харчи по 1/12 от настоящия бюджет, само че подчертава, че сегашният бюджет също е на недостиг. Това означавало, че няма пари за идната година и за обществени разноски, и за инфраструктурни планове.
По негови думи парите, които би трябвало да стартират да идват по Плана за възобновяване, са за инфраструктурни планове. Дянков уточни, че към средата на декември се чака да пристигна първото разплащане по Плана, което ще покрие обществените разплащания.
Точно по тази причина за идната година оставаме с пожелания за нов бюджет, другояче отново няма да строим инфраструктура, заключи той.
Според него няма да има изключение за България за влизането в еврозоната.
Той акцентира, че сега страната ни не извършва два от трите маастрихстки критерия - нито инфлацията ни е под междинната за Европа, нито покриваме 3% недостиг нито за тази година, нито за идната. По тази причина тематиката по какъв начин да създадем вероятното, с цел да можем от 1 януари 2024 година да влезем в еврозоната, била невъзможна.
По-скоро би трябвало да погледнем можем ли да влезем към края на 2024 или началото на 2025 година, само че даже и за това не сме готови, отбеляза Дянков.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ